Всички желаят да са щастливи,стремейки се към цели,които самите те са си набелязали.В моментите когато решат,че са ги постигнали,стигат и до усещането за неудовлетвореност.Някои се отчайват и се отказват.И оценяват света като лош.Другите набелязват следващите стъпки и продължават напред.Но изпитват съмнения,изграждайки оценъчни равносметки.Трети-Актуализират постигнатото и също продължават.В крайна сметка всички стигат до извода,че щастието е изцяло вътрешно състояне,че да сме щастливи означава да постигнем вътрешна хармония,да открием себе си,без да даваме оценки на каквото и да е.
   Онова,което ни кара да определяме случващото се като "добро" или  "лошо" сме самите ние.Въз основа на научено от родители,социална среда,общество и най вече-собствения ни опит,сами решаваме кое ни допада и кое не.Запечатваме и фиксираме тези "образи" в паметта си и всяка една ситуация съотнасяме спрямо тях.Решаваме,че това е нашата истина и без да се усетим започваме да я защитаваме пред другите,мъчейки се на всяка цена да ги убедим,че тази истина е всеобща.За онези,които ни повярват правим положителна оценка,защото ни карат да се чувстваме важни и значими.Другите-които не приемат-отстраняваме от обкръжението си и дори оценяваме като врагове-те не са съгласни с нещата,които на нас ни харесват.Онова желание да докажем истиноста на оценки,които ние сме направили и те да бъдат приети от другите,наричаме Его.Важен момент в осъзнаването на Егото е анализа,че в един момент,това желание за доказване и важност пред другите ни завладява и започва да контролира живота ни.Тоест,вместо ние да контролираме това си желание,то-оформено като самостоятелна индивидуалност от самите нас-ни контролира.Създадено веднъж по този начин,то започва само да изгражда и защити срещу всяко несъгласие или нарушаване на неговата стабилност.Това ни харесва,защото си имаме защитник и.......започваме да му "отпускаме" все повече правомощия-изграждане на още повече защити и стени и елиминиране на още повече несъгласия с нас.Това времено ни кара да се чувстваме спокойни,защитени и сигурни в........самотата си.Започваме да даваме допълнителни правомощия и така в един момент придаваме Его-смисъл на всичко,което ни заобикаля.Завъртели се веднъж в този порочен кръг,издигаме огромни стени около себе си,докато един ден......не осъзнаем,че ни липсва свобода.И започваме да търсим причината-някъде там-зад стените,които сме изградили.Илюзията,че стените са си наши,не ни позволява да ги съборим.Пристъпваме към това да обвиним друите,че не са приели нашето изначално желание,за истиност и доказване.Те са виновни!
   Кой създаде това желание?Кой му даде правомощия?Кой му се подчини,когато то самостоятелно започна да гради стените на защитите?Кой сформира този Его-смисъл за света?Другите ли?Не,съвсем не са другите.
   Ние сме създали това желание,ние сме му дали власта да ни владее и естествено,пак ние сме тези,които могат да му я отнемат.Да "овладеем" властта на Егото е да осъзнаем,че то е това,което ни филтрира и придава друг отенък на действителността.Тоест да преодолеем начина ни на виждане.Чашата с вода не е нито наполовина пълна,нито наполовина празна.В нея просто има вода.Ние сме тези които оценяват,дават Его-смисъл на факта,че в чашата има вода.Тоест можем да сме щастливи,ако изберем да бъдем такива,ако сформираме в себе си този Его-смисъл.Приучаваме се да бъдем щастливи с онова,което съществува около нас.Вместо да живеем в непрекъснато очакване съдбата да ни дари с нещо особено,приемаме да видим красивото небе,приемаме въодушевлението от предизвикателството на неизвестното,приемаме света такъв какъвто е.Без оценки,без сравнения,без предположения.Търсещи себе си и хармонията на света в самите нас.Това,което търсим,това и ще намерим.....
  

В крайна сметка всички стигат до извода,че щастието е изцяло вътрешно състояне,че да сме щастливи означава да постигнем вътрешна хармония,да открием себе си,без да даваме оценки на каквото и да е.....

Поздравления за това заключение!

Благодаря!