Във живота си съм влюбен. Няма как да не празнувам. На където и да се обърна, радостта не мога да не зърна. Тя е там и ме очаква, по усмивката ми се захласва. Хора гледат и се чудят, като мене как да се пробудят. Но това е лесно ще им кажа, и веднага ще им го покажа. Спонтанността от мене как се лее, и как детето в мен се смее. Не се страхувам вече зная, и това се случи най-накрая. И към себе си поглеждам, другите да забележа. Всичко случва се в момента. Живот му даваш без да знаеш. На където и да се обърнеш, само себе си ще зърнеш. То е в твоята представа, и за другия го няма. И ти се случваш на момента, тебе някой друг създава. Както ти си наблюдател, тебе някой наблюдава, и в момента те създава. Ти сънуваш – тебе също, ти обичаш – тебе също. Може да не знаеш, мен това не ме засяга, аз в живота си съм влюбен, сам на себе си помагам. Как го правя ще ти кажа, но е по-добре да ти покажа. За да видиш и почувстваш, как случва се в наслада. Без усилие го правя, тишината да улавям. Тя е най-добрия ти приятел, не мисли я за предател. Тя е тиха, но е права. Не слушай онзи който вика, и само ти се кара. Той те вкарва във капана, на собствената ти измама. Но мен какво ли ме засяга, аз в живота си съм влюбен, и живея го в забава.

стихове в проза